Портал на слънцето • Съвременни поети от Република Македония

Тази антология, без да е панорамна и независимо че не обхваща цялата съвременна македонска поезия, представя една достатъчно широка и автентична картина на тази поезия, на абсолютно всички нейни поколения с техните ярки представители... Концепцията ми на съставителство бе да акцентирам на най-характерното за тази поезия, да покажа ясно изразения ѝ духовен характер, но в нейното многообразие и многопластовост – нейните мистични, метафизични и херметични пластове, или пък християнско-религиозни, но също и философско-екзистенциални или сюрреалистични, а дори и абсурдистки на места пластове, изразени в поезията на различните македонски поети... А първоосновата на всички тези поетически пластове, както и техният покров (алфата и омегата на тази поезия) в крайна сметка е Слънцето (на душѝте), или Словото... Така антологията „Портал на Слънцето“ се явява своеобразен портал, вход към едно духовно обиталище, осветено от светлината на Словото.

Роман Кисьов

АВТОРИ - АЦО ШОПОВ, СЪРБО ИВАНОВСКИ, МАТЕЯ МАТЕВСКИ, АНТЕ ПОПОВСКИ,ВЛАДА УРОШЕВИЧ, МИХАИЛ РЕНДЖОВ, РАДОВАН ПАВЛОВСКИ, БОГОМИЛ ГЮЗЕЛ, ГОРДАНА М. БОШНАКОСКА, РИСТО Г. ЯЧЕВ, РИСТО ВАСИЛЕВСКИ, ЕФТИМ КЛЕТНИКОВ, ФИМА КЛЕТНИКОВА, САНДЕ СТОЙЧЕВСКИ, ВЕЛЕ СМИЛЕВСКИ, РАДЕ СИЛЯН, КАТИЦА КЮЛАВКОВА, БИЛЯНА СТАНКОВСКА, ВЕСНА АЦЕВСКА, ЛИЛЯНА ДИРЯН, ДОСТА ДИМОВСКА, ВЕРА ЧЕЙКОВСКА, ЗОРАН АНЧЕВСКИ, БРАНКО ЦВЕТКОСКИ, ДРАГАН КРУШКАРОВСКИ, ИВАН ДЖЕПАРОСКИ, СЛАВЕ ГЬОРГЬО, ИМОСКИ, ТРАЙЧЕ КАЦАРОВ, БРАТИСЛАВ ТАШКОВСКИ, ИРЕНА ПАВЛОВА ДЕ ОДОРИКО, САШО ГИГОВ-ГИШ, ИГОР ИСАКОВСКИ, ЛИДИЯ ДИМКОВСКА, СУЗАНА В. СПАСОВСКА, НИКОЛА МАДЖИРОВ, ВЛАДИМИР МАРТИНОВСКИ, ЙОВИЦА ТАСЕВСКИ-ЕТЕРНИЯН, НИКОЛИНА АНДОВА-ШОПОВА, МАНЕ МАНУШЕВ, ФИЛИП КЛЕТНИКОВ, ГЬОКО ЗДРАВЕСКИ, ИВАН ШОПОВ

(откъс)

Влада Урошевич

СЪЩЕСТВУВАНИЯ

Аз съществувам в люспата на един кристал

който десет милиона години мечтае да стане птица

Аз съществувам в дълбините на един океан

който забранява на своите риби да излизат на повърхността

за да не издадат тайната която той пази цял живот

Аз съществувам в уханието на един цвят

който на онези които го миришат

им разказва за един живот който са живели преди

да се родят

Но този който пише това всъщност не съм аз:

има много други хора

в тези думи които записва моята ръка

Михаил Ренджов

НЕНАЗОВАНО

Родих се много стар

За да не бъда бездеен

Изоравах сянката пред себе си

И върху сянката садих овошки.

От ядката на всеки плод

Изваждах по едно слово

И така се научих да говоря.

От мене се научи

Целият род.

И като младеех

И като ми се смаляваше

Тялото-земя

Започнаха да ми изсъхват овошките

И на овошките плодовете

И във плодовете

Ядките.

Когато наближих към детството

Забравих да говоря.

Сега съм дете-кърмаче

Което се завръща

Към утробата на майка си

В онази пречиста капка вода

На първия ден-зачатие:

Свещен.

Безтелесен.