През живота с Любов, Страдание и Надежда | Лирика и проза

***

В душата ми е празнота,

времето надеждите прогони,

пред мисълта ми няма брод,

животът стена е въздигнал

Къде да търся моята съдба,

в миналото неизживяно

или в празнотата

на душевността,

искрица радост,

в която не остана!

Любовта отдавна отлетя,

харесвана и толкова желана.

С нея като птица

над трудностите се лети,

днес само споменът остана!

Животът ни е изпитание безкрайно,

когато любовта ни изостави!

Тя отива си от нас

безмълвно,

когато хлад сърцето ни

изпълни!

Из книгата