Защо тъгуват графините

Доскоро гимназист, сега момче за всичко, добър спортист, с готовност за отбиване на военната служба. При по-голям късмет - бъдещ студент... Обича литературата, на ти е с компютърната грамотност, приятелите и природата. Още като тригодишен хлапак, на връщане от Русия със самолет, първите му слова са:

- Я пойду на улицу!

Може би оттам идва и любовта му към пътешествията, жаждата да се вглежда в промените на заобикалящия го свят и да вниква в постъпките и душевното състояние на хората.

"Ама и това нашето, ако е живот...

Поглеждаме се смутено, въздишаме и свели смирено глави, тъй и не смеем да споделим обзелото ни влечение!

А навън, извън училището, каква е прелест! Ширнало се е огромно синьо небе, боровете на планината са забучили в него върховете си и ръсят ситен тичинков прашец, защото природата мисли за своето бъдеще, макар че няма разум и е подвластна само на своите закони.

В далечината Черни връх е забулен в облаци и мъгли. Тук-там по туфите в подножието му е вдигнало чашка някое издръжливо на студа цветенце и закачливо се усмихва. Все още в падините към върха се задържа снегът - мръсен, посивял, но напомнящ за суровия планински климат.

Пристъпвам така по пътеки, все още прогизнали от подпочвени води, а до мен крачиш ти. Мислено разговарям с тебе, усмихвам ти се, а сърцето ми блъска в ускорен ритъм..."