В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов

ТИХОМИР ГЕРОВ е роден през 1890 г. в гр. Самоков. Заедно с Димчо Дебелянов е 6 Школата 3а запасни офицери. Участник е 6 Първа-та световна война (1914-1918) като взводен и ротен командир в сьстава на 22 пехотен Тракийски полк, където съдбата отново го свързва с поета. Завършил „Славянска филология“, неговата учителска дейност протича основно в Самоковската гимназия (1922-1950), на която два пгти (1934-1938,1945-1946 г.) е директор.

През 20-30-те години излизат книги и различни публикации, в които личността и делото на Димчо Дебелянов се представят едностранчиво и превратно. С чувство 3а дълг към неговата памет Геров решава да издаде своите спомени 3а съвместното им пребиваване в Самоков, в казармата, на фронта през 1916 г. Той разгръща своя разказ не само 3а житейски преживяното, а го обогатява с анализ на отделни негови творби и творческата им история, с данни 3а интереса му към чуждите литератури и т.н. Резултатът е едно строго документално изложение както върху събитията, довели до смъртта на Дебелянов, така и върху създадената от него поезия.

„В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“ излиза през 1957 г. - месец преди смъртта на автора. Писана в продължение на две десетилетия и дълбоко изстрадана от него, тя се превръща в своеобразен аналог на съдбата на непрежалимия поет. Появила се в политическата ситуация на 50-те години, книгата рязко контрастира на дотогавашните представи 3а неговата поезия, 3а неговата съдба. По тези причини тя не намира полагащия й се прием от литературната критика, в много случаи и по-късно е загърбвана от изследвачите. Дано с това си ново издание „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“ не само напомни 3а стогодишнината от смъртта на поета, но и намери своите читатели.