Предговор

"Български балади" сочат вече значително избистряне и съзряване у Траянов, по линията на която върви от по-рано неговата лирика... Това свидетелствуват преди всичко баладите "Смърт в равнините", "Тайната на Струма", "Родният лес" ("Българският лес" - II изд.), "Българска песен". В другите, по-скоро отделни места, дават силата на видението у Траянов - съществен елемент в книгата - който понякога е твърде ярък и възведен до образ символ, до ново съчетание от сложна, дълбоко почувствувана действителност и също тъй сложно отношение на поета към нея. Тази особеност разбира се, отличава Траяновите балади от обилните патриотически стихове на войната. Едно безспорно сгъстяване на израза и образите има в тия балади... Гордите ветрове на родината разведряват нейните висини и отгатват на синовете и записания в звездите изначален наш девиз: към непреклонна борба и бунт. Тежко наранено чувство за родината и бунт, наследен от героичното минало на войнствените деди - обединяват стихотворенията в новата книга на Траянов. И нещо повече. Подтиснатостта и бунтът на родината са тук отражения на собствени духовни страдания у поета - затова, поради родството между тях и родината, всичко обективирано в нея добива по-дълбок художествен смисъл и значение. Така се свързва по дух тая книга и с предишната лирика на Траянов. Тук поетът и ние оглеждаме себе си в широкия символ, израстващ от образа на Родината.

Васил Пундев

За поета на "Български балади" българите са "боголик народ"; "българският Бог отново ще слезне в тъмния Балкан"; "там българското провидение над времена велики бди"...

Траяновото родолюбие не мрази, не унизява; то е чисто и възвишено; па и формата му е нова, не е като Базовата, Пенчо Славейковата или Кирил Христовата... Той търси и корените на своето родолюбие по-дълбоко от предходниците си, както и небето на идеала му е по-високо от техните небеса...

Николай Райнов