Обект на изследването са християнските писма, писани през късната античност на латински език и по-специално - кореспонденцията на Св.Августин. В тези уникални по своята стойност текстове интерес за нас представляват две уникални и комплицирани ситуации, характерни със своята амбивалентност:

• отношението към жената като личност и читател през изследваната епоха, наречена късна античност /ІV - V в./. Християнството, насочено към духовната същност на всеки човек, без разлика в неговото социално положение и пол, е привлякло много жени като свои адепти и е придобило широко разпространение, но все още са в сила моделите на светоусещане и андроцентричната ценностна система и юриспруденция на езичеството;

• двойнствената природа на писмата като текстове - те са и литература, и средство за комуникация, редувайки позицията на автор и читател едновремeнно. Това ги прави източник на повече информация за конкретните пишещи личности и културата, която поражда тези текстове.

Смятаме, че е възможно да се осветли първата ситуация - амбивалентния културен статус на жената в края на античността - чрез анализ именно на текстовете на писмата - също амбивалентни по своята същност.

Писмата, като средство за комуникация, въздействат пряко върху реципиента и предполагат откровеност на изказа. Представлявайки своеобразен разговор от разстояние, в писана форма, те са същевременно и документи, и литература, и философия, и нравоучителна форма на общуване. Поради това и текстовете са по-естествени и неопосредствани от строго фиксирани рамки. Наличието на конкретен получател ни позволява да придобием представа не само за възгледите на автора, но и за начина, по който се приемат неговите текстове; за изходните точки, на базата на които се получава връзката пишещ - четящ; за общността, която авторът създава чрез своята кореспонденция. За целта на настоящото изследване, наличието на конкретен адресат ни помага да видим по-ясно какво определя мястото на жената в християнската общност, как се създава ново усещане за ценностна система и оттам - за самоидентификация на жената в условията на новосъздаваща се култура. Интерес представлява също и образът на жената-читател, чийто модел се конструира чрез многобройните послания на християнските отци до жени и онези характеристики, които разкриват отношението на християнския автор към жената в нейната интелектуална роля на читател и фиксиран адресат на текстове...