Частица от бурята

Марк Странд е много деликатен поет: той няма да ви избие ръката, няма да ви вкара насила в някое стихотворение. Нищо подобно - началните му строфи обикновено ви канят да заповядате с един дружелюбен, леко елегичен тон и за известно време вие се чувствате почти като у дома си на повърхността на неговите непрозрачни, сиви, набъбващи редове, докато не осъзнаете - при това не внезапно, с шок, а постепенно и поради собственото си нехайно любопитство, както човек понякога надниква през прозореца на небостъргач или от борда на лодка - какви дълбини се простират под тях, колко далеч сте от който и да било бряг. Нещо поВече, ще откриете, че бездната, също както и невъзможността да се Върнеш обратно, е хипнотична.

Йосиф Вродски

Марк Странд е избрал отрицателния път, където загубата е първата стъпка към пълнотата: този път Води и към едно бистро словесно съвършенство.

Октавио Пас

Странд не спира да ни напомня, че нашите най-дълбоки изживявания често се оказбат точно тези, които ни изглеждат най-преходни и най-незначителни, и все пак именно в това се крие цялата им красота.

Чарлз Симик