Франсоа Фюре и превъплъщенията на социалната утопия

Ако капитализмът става бъдещето на социализ­ма, ако буржоазният свят наследява света на "пролетарската революция”, какво става с нашата убеденост във времето? Преобръщането на ка­ноничните приоритети разкъсва скачването на епохите по пътя на прогреса. Историята отново стана тунел, в който човек влиза като в тъмни­ца, без да знае до къде ще го доведат действията му, несигурен за съдбата си, лишен от илюзорното чувство за увереност в своите дела. Лишен в повечето случаи от Бог, демократическият инди­вид вижда как в края на този век божеството ис­тория се разклаща в основите си: този страх ще трябва да се прогонва.

Франсоа Фюре