Във време, в което поезията ни е обхваната от наивно дребнотемие, този автор ни тласка право към големите въпроси - и то с една впечатляваща студенина. Той говори за анонимността в мегаполиса, за човека и машината, за машината вътре в човека, за корпоративното, което вече разпродава активите на съвестта ни. Говори за Лола - защото всяко стихотворение, писано някога, независимо от темата, е и любовно стихотворение.

Коя е Лола ли? Тя е онази Лола на Фасбиндер, но също и Лола на Сара Вон, на Марлене Дитрих. Тя е и Лола Монтес, любовницата на Лудвиг I. Лола е единствената жена и всички жени, пред които по неизбежност мъжът е губещ. Винаги. Нужно ли е да напомням, че каквото Лола иска, Лола получава?

Иван Ланджев

Повечето хора, претендиращи да притежават афинитет към поезията, смятат, че има разлика между действащите и наблюдаващите. Един поет, ако действително е поет, какъвто е случаят тук, не прави тази разлика. Защото, докато е жив, по един или друг начин се занимава с тази неблагоприятна страна на нещата - да не прави тази разлика. Защото, ако тя съществува, тогава животът трябва да се остави на Действащия, а поезията - на Наблюдаващия. В действителност не е така. Живеещите трябва да са поети, всеки човек е поет, но не всеки има смелост и праг на възприятие да разбере очевидното. Освен това - изкуството е характер, колко от нас го имат? Както и да е. Между истинската поезия и същинския живот не съществува разлика. От това следва, че ако си от хората, в които има Човек, ако действително мислиш, ако си Човек - знаеш, че най-важното нещо за възпитанието е любопитството - любопитството да се възпитаваш с поезия. Тоест-да знаеш, че майката на Етиката е Естетиката, да се формираш едновременно и като Действащ, и като Наблюдаващ.