Психология на българския народ

Тодор Панов не е професионален военен, завършил е само Школата за Запасни подпоручици, но това не му е попречило да бъде преподавател по социология и психология точно във Военното училище в София. Участвал е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Бил е демобилизиран от армията през 1917 г., след което е заминал да живее в Швейцария.

Издадената през 1914 г. „Психология на българския народ" е може би първото най-значимо изследване в областта на българската народопсихология. В нея изпъкват енциклопедичните познания на автора в научни дисциплини като история, психология, социология, лингивстика и фолклор, което е основната предпоставка той да представи панорамна снимка на българското общество от времето на балканските войни, а и да се върне доста пo-назад в историята и бита на българина.

Изключително интересен е паралелът в книгата между „народа-цървулан" и „патентованата сган". Живото авторово слово бичува редица социални недъзи, които са налице и днес, а сред тях са разпри между партиите, продажност на българската журналистика.

На съвременния читател положително няма да му е трудно да прецени откъде сме тръгнали и докъде сме стигнали.