Мемоари на един военнопленник

Джордже Топарчану е роден през 1886 г. в град Букурещ, починал през 1937 г. в град Яш.

През 1911 г. се премества в град Яш като редактор на списание „Viata romaneasca“ („Румънски живот“) на критика Гарабет Ибрайляну и сътрудници Михаил Садовиану, Тудор Аргези, Хортенсиа Пападат-Бендзеску и Отилиа Казимир.

Джордже Топарчану е едно от най-известните имена в румънската литература през първата половина на XX век — поет, белетрист, мемориалист, публицист, член-корес­пондент на Румънската академия на науките, 1936 година. Същността му на лирик дава възможност да бъде окачествен като поета на малките същества, на мухичките и птичките, майстор на пародията. Неговите стихотворения се радват на успех сред публиката, препълваща залите, в които изпълнява творчеството си. Особено популярни са книгите му „Весели и тъжни балади“, „Горчиви бадеми“, без разбира се да се пренебрегва посмъртния му сатиричен роман „Чудесата на Свети Сисой“ и много други.

В книгата „Мемоари на един военнопленник“ се предс­тавя прозата на Джордже Топарчану, свързана с България, тъй като неговия живот и творчество са белязани от събитията в наскоро освободената балканска държава. Като ефрейтор в румънската армия писателят участва в Междусъюзническата война от 1913 г. и в началото на Първата световна война, като е пленен под град Тутракан.