В студията е проследено как са се променяли разбиранията на специалистите за мястото на имената на хотелите в системата на ономастиката. Различните автори ги класифицират като подвид урбаноними или хрематоними и при обзора на отделните публикации са търсени именно там.

В пет от цитираните книги и статии имената на хотелите са класифицирани като имена на сгради, оттам като урбаноними и топоними. В други шест публикации имената на хотелите са класифицирани като хрематоними. В една от книгите са класифицирани като фирмоними, без да е уточнено те в кой дял от ономастиката попадат.

Хотелът е фирма, чиито услуги се потребяват единствено на неговия адрес. Функционирането му е обвързано с точно определена сграда в съответното населено място. Затова и трябва да стигнем до нея. За целта ни е нужно да открием нейния адрес или фирмата/обектът да е достатъчно известна/ен в населеното място. Последното условие превръща сградата в топос с достатъчна известност, т.е. в топоним.

От туристическата наука бяха потърсени различни определения за хотел. В 7 от 13-те открити дефиниции се твърди, че той е преди всичко сграда. Което помогна да се приеме по-коректната класификация за имената на хотелите, като бъдат отнесени не към хрематонимите, а на правилното им място – при топонимите. Защото хотелът е сграда на определено място, до което трябва да отидем, ако искаме да потребим основните хотелски услуги – нощувка и хранене. В повечето случаи потребителите са хора от други населени места, които не знаят местонахождението на хотела (освен ако не идват за втори и следващ път), а в редки случаи са местни жители. Затова и хотелът трябва да бъде достатъчно известно в селището място, със собствено име и значимост в селищния живот. Следователно името на хотела трябва да е добре разпознаваем топоним. Затова спомага фактът, че хотелите обикновено са големи сгради и са обозначени с фирмени надписи и рекламни табели.

За нуждите на изследването авторът дава и свое определение за хотел: „Самостоятелна сграда (или комплекс от функционално свързани сгради), разположена(и) в границите на населено място или курорт, или извън тях, в която(които) се предлагат основните (нощувка и хранене) и допълнителни туристически услуги, свързани с пребиваването на туристите в съответната туристическа дестинация. Хотелът трябва да има наименование, което еднозначно и недвусмислено да го идентифицира в границите на съответното населено място или курорт“.

В заключение авторът приема, че имената на хотелите са ктироними (имена на сгради), които от своя страна са подвид урбаноними (имена на обекти вътре в селищата), а те от своя страна са вид топоними (имена на географски обекти).

Обоснована е необходимостта имената на хотелите да бъдат назовавани с отделен термин и да формират самостоятелна съвкупност в системата от ктироними. Предложен е ксенодохионим, изграден от гръц. ксенодохио ’хотел’ + оним, от онома ’име’ = име на хотел.

Предлага се с ксенодохионими да бъдат обозначавани имената на всички места за настаняване (нощувка), признати от Закона за туризма (2013) – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически селища и вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги, както и туристически хижи. Видимо не всичките са хотели. Но всяко място за настаняване предизвиква в човешкото съзнание асоциация първо с хотел и едва след това идва уточнението, че може да е хижа, вилно селище, къща за гости и др. Също така в туристическата практика основните туристически услуги нощувка и хранене „на първо четене“ винаги се асоциират с хотели и ресторанти, и едва след това идват и другите възможности: къмпинги, хижи и къщи за гости – за нощувката, закусвални, пицарии, сладкарници и механи – за храненето.

Публикуваният текст разглежда проблема за имената на хотелите единствено като категория в ономастиката.

Студията има дискусионен характер.