С думи прости

Аз исках да умра от скука.

Край мен все разправии и кавга.

Достатъчно живях до тука.

Размислих! И ще продължа!

Тодор Войнов

Роден, 1935 - една от златните години на предвоенна България, Тодор Войнов се оформя като личност и творец сред съучениците си от Втора мъжка гимназия (сега 22-ро училище) последен випуск преди единните училища.

Завършва прагматичната специалност строителен инженер. Още като студент е участник в литературния кръжок към института с участие в литературни четения посещавани и от изявени автори като Пеньо Пенев, Павел Матев.

Работи за изграждане на „зрелия“ социализъм у нас и по-късно в чужбина („Откриване“).

Изявите му са естествено предимно от личните преживявания на ежедневието, но като гражданин не остава безучастен и към проявите на „великия“ социализъм („Пролет“),

Падането на стената в Берлин смъкна Желязната завеса и даде възможност за по-широка изява на Т.Войнов. За него обаче не е чужд и противоречивия резултат от свободата на публикуване. („Ура свободна преса“).

В личен план, по това време е сполетян от голяма трагедия - загиват застреляни дъщеря му и двете й деца.

Независимо от всичко, вече като изявен творец-гражаднин, творбите му намират място в редица наши вестници: „Стършел“, .Демокрация“, „Про и Анти“, „Трета възраст“, „Минаха години“.

Днес, осемдесет и еднагодишен активен член на гражданското общество.