Рискове за България от ислямския фундаментализъм и тероризъм

През своята история след Освобождението България се е опазила от междурелигиозни и етнически конфликти, каквито е имало у съседите ни. У нас не е имало арменски геноцид и многогодишна война срещу кюрдите, както в съседна Турция. Не е имало междунационална и междуетническа война с хиляди изгорени манастири, църкви и джамии, както на територията на бивша Югославия. Не е имало продължително действащи терористични групи, както в Гърция. Ние се гордеем с това, че политици и народ са спасили българските евреи по време на Втората световна война.

За отношенията между българските християни и българските мюсюлмани е характерен феноменът на комшулука и толерантното взаимодействие. В България няма сериозни политически сили, които да са под влияние на ислямски фундаментализъм, опитващи се да използват религията за политически цели. Но ние днес живеем в глобален свят, в който огромно количество процеси вътре в страната са все по-зависими от външните въздействия и от острите противоречия на този глобален свят. Страната ни е на границата между Близкия Изток и Европа. Възходът на насилието в глобален план, мотивирано или легитимирано с помощта на религията и по-специално на исляма, макар и неговите причини да са икономически и политически, е тенденция, която не може да бъде пренебрегвана. Глобалните комуникации улесняват проникването на разрушителни за обществото идеи и опасни фундаменталистки влияния.

След 11 септември 2001 г. и събитията в Афганистан и Ирак, след терористичните актове в Мадрид, мислейки за бъдещите рискове на страната, се нуждаем от цялата налична експертна и аналитична мощ на нашите специалисти, от анализ на всички възможни алтернативи, за да могат те интелектуално да предвидят и предупредят за евентуални опасни тенденции в бъдеще, които могат да се зараждат още днес, за които са нужни теоретически очи, за да бъдат видени, и гражданска отговорност, за да бъдат казани.