Юначните дъщери на българската бойна слава

а жените воини в нашата родна история досега се е говорело обидно малко, а и написаното е сравнително недостатъчно. Фактът, че в българската историография бойният опит на женския пол не е отразен по подобаващ начин, е меко казано смущаващ. Пък и не само той - изобщо в научните разработки и в учебниците по история мъжете и жените продължават да се представят неравностойно. Фаворизират се мъжките героични действия, поведение и начин на мислене и ни се налагат като универсални. В същото време жената - майка, вдъхновителка или воин, присъства неотлъчно в историята, макар и не толкова доминиращо. Разказите за нея не са чести и сякаш между другото - нещо нормално за едно общество, в което отдавна се е наложила силовата роля на мъжа.

Така се породи и необходимостта от тази книга. Тя е за всички онези представителки на нежния пол, които през разглеждания период от българската история, независимо от времето, мястото или убежденията си, са защитавали и отстоявали своите духовни и политически човешки права с оръжие в ръка. Без значение дали това оръжие е било хладно или огнестрелно, модерно или просто - в човешките ръце и една обикновена тояга или здрава гега намират адекватно приложение при ръкопашен бой, а камъкът... би минал и за бомба.