Малка ученическа библиотека: Начало на новобългарския театър и драма - Криворазбраната цивилизация и Иванко

НАЧАЛО НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР: Добри Войников - Криворазбраната цивилизация и Васил Друмев – Иванко. Малка ученическа библиотека

По своята същност, по произхода и реализацията си възрожденската култура е градски тип култура. Тя се ражда във времето на оформяне на новите, различни от средновековните градски центрове, които дължат своя просперитет на развитието на занаятите и търговията. Поради спецификата на балканското икономическо, културно и демографско развитие възрожденските градски селища не са центрове, рязко откъснати от традиционния рурален начин на живот, каквито са градовете в Западна Европа. Българските възрожденски градове съхраняват до късно множество от белезите на хомогенната селска култура и на специфичната и празничност. Заедно с това те се оказват динамично отворени за нововъведения. В тях започват да се оформят нови нрави и нови ценности, нови форми на почивка и развлечения, една от които е театърът.

Театърът е рожба на новосъздаващата се градска светска култура — той удовлетворява потребността на градския човек както от забавления, така и от публична демонстрация на неговото пораснало национално самочувствие.

Принципната разлика между театралното развлечение и традиционния празник — фолклорен или религиозен — е в създаването на нова, непозната роля — тази на зрителя. Същността на традиционния празник предполага непосредствено участие на всички присъстващи, които, празнувайки, извършват важни за съдбата на общността или на индивида ритуали. Същността на модерния празник е в разпадането на тази ритуалност и в превръщането му в чиста забава и почивка — в ясното обособяване на групата на онези, които играят, от групата на онези, които се забавляват, гледайки. Този процес е продължителен, тъй като всъщност това е процес на смяна на естетическото поданство, на разбирането за същността на изкуството.