Историята на Йордан Йорданов - Юри, големия фотограф, който умееше да вижда хората зад снимките

„Иди, умри и ела да те обичам” , гласи арменска поговорка. Жалко е, че младите днес няма къде да се срещнат с него. Почти десетилетие след смъртта му, дошло е време прекрасните снимки на Юри да излязат от забравата. Не по-малко черно-бяла и изразителна е историята му с кръговрата наличния живот - четирите му жени и трите дъщери, и професионалния му път - от най-популярното модно списание за времето си, през изоставените български села и затворите до затънтените планини на Албания и Монголия.

Една летяща чушка и случайна среща в софийска кръчма ни повеждат през дните на фотографа Йордан Йорданов-Юри (1940-2009 г.). След години на забвение е време за равносметка - какво е да водиш интересен живот през интересни времена? Защо талантливите хора вървят най-трудно към признанието? Как бурите на прехода отмиваха човешките съдби на онези, които най-много бяха мечтали за него? Защо изкуството на фотографията е неразличимо от изкуството на живота - дори в наши дни, когато всеки носи в джоба си някогашната огромна фотолаборатория?

Роман на границата между биографичното и художественото за един мъдър човек. За търпението и познанието, толкова нужни на всички ни, докато се случва важното в живота. И додето се раждат лъчите...

Йордан Йорданов - Юри е един от майсторите на българската фотография през последните 30 години на XX век. Днес името му е познато само на по-старото поколение, а творчеството и личността му са забравени. Печелил е награди от конкурси в Мюнстер, Сан франциско, София, Пловдив, участбал е в изложби в Мюнхен, Токио, Хюстън, Лозана, Мексико сити, Цюрих, Братислава и много български градове. Негови фотографии притежават някои от най- големите галерии по света.