Културата като дистанция

Проф. дсн Ивайло Дичев е преподавател по културна антропология в Софийския университет .Св. Климент Охридски", писател, есеист, активен участник в публичния дебат. Последните му книги са: ,От принадлежност към идентичност* (2002). „Граждани отвъд местата” „Нови мобилност, нови граници, нови форми на обитаване" (2009), .Желанието да тръгнеш, правото да спреш” (2013).

„Въпросът е в дистанцията, от която избираме да наблюдаваме определено явление. От разстояние няма култура - нещата, които другите правят, ни дразнят със своята нелогичност, намесваме се, опитваме да ги оправим. Отдалечаваме се - и чуждият живот започва да има цялост, откриваме непознати смисли, екзотични мотивации. Тази вътрешна свързаност с другия свят пред нас наричаме култура - тя едновременно ни плаши и очарова; проектираме се там в други роли, преживяваме трепетите на друг наш възможен живот. Ако продължим да се отдалечаваме, оптическата илюзия култура започва да избледнява, хората там се сливат с дърветата, с пъплещи животинки, с планети, които се въртят около орбитите си." Днес с култура си обясняваме обществени процеси, политически конфликти, потребителски емоции. Сред нарастващата сложност на ставащото тя като че ли започва да заема мястото на религията, измества идеологиите. Есетата в тази книга, разположени между социални науки, политически и културни изследвания, търсят добрата дистанция, от която културната проблематика да ни помага в разбирането на света, без да се превръща в нова догматика.