Разкази • Три сестри • Поредица Европейският канон

Съставителство и предговор – Таня Атанасова.

През 80-те години на XIX век, когато руската литература завладява все по-широко европейското културно пространство с творчеството на Лев Толстой, Достоевски, Тургенев, някак незабелязано, без гръмките дебюти на предшествениците си, се появява и утвърждава писателят Антон Павлович Чехов, комуто е съдено да стане мост между класическия и модерния период на тази литература. В своята проза и драматургия той препотвърждава и преосмисля всички класически руски теми, без трагическия или сатиричен патос на великите романисти, и създава по думите на Лев Толстой "нови форми на писане", които "пренасят" тези теми в новия век. В този смисъл можем да наречем творчеството на Чехов в неговата съвкупност енциклопедично. Ще поговорим за това в следващите редове, като по необходимост, а и за улеснение на читателя, ще се опитаме да ограничим коментара си предимно с подбраните в тази книга текстове.

Чехов израства от Антоша Чехонте — един от многобройните псевдоними на студента по медицина, който се издържа (помага и на семейството си) с "черен литературен труд" в московската периодика — пише шеговити и непретенциозни къси разказчета, сценки, хуморески, пародии — любимите леки жанрове на една много широка читателска аудитория, търсеща забавното и развлекателното. Масовата литература е първата "школа" на начинаещия белетрист, която го учи на точност и краткост. Широко известен е Чеховият афоризъм "Краткостта е сестра на таланта", който се ражда като първо правило в белетристичното му чиракуване и остава естетически принцип за цялата му творческа дейност.