Книга за театъра

Тази книга е чакала сто години срещата с читателите си - попречила и Първата световна война. След нейния край авторът и бяга от Русия. А кой носи ръкописи, когато си спасява живота? Пристига в България, опитва „сладостите" на емигрантския живот. Но любовта към театъра е по-силна: през 1922 г. създава в Пловдив първия - и то не само у нас - Камерен театър. Владимир Василев го кани в Народния театър, за да консултира спектаклите и репертоара, както и да преподава в школата при театъра, където учат най-големите ни артисти.

Пьотър Ярцев, драматург и един от най-големите руски театрални критици, работи с големите: Станиславски, Майерхолд, Комисаржевска... Очевидец е на огромната промяна в живота на театъра в началото на миналия век. И докато други се съмняват, отричат, не разбират, той не просто осъзнава случващото се, той пръв, преди всички, оценява смисъла и значението на тази революция, когато „актьорите стават аксесоари, аксесоарите - актьори, а художник е режисьорът“, когато се създава модерният театрален спектакъл, в който „работят“ всички изразни средства на сцената, т.е. ражда се новият европейски театър. Пьотър Ярцев е първият негов защитник и пропагандатор.

„Книга за театъра“ е уникална не само с дълбоките прозрения на своя автор, но и със съдбата си: никога неиздавана в неговата родина, тя се среща за първи път с читателите си един век по-късно, тук, в България.