Премудрости постолови Том VII

Когато разлистих първия том на "Премудростите", имах усещането, че съм нагазила в дълбока бистра вода, която утолява жажда, влива сила, възражда живота и мътилката на нашето ежедневие. Случи се така, че дълги години работих в редакция "Хумор и сатира" на БНР и бях свързана със сладкодумците от Тракия и от Мизия, от Родопите и от Шопско. Слушах ги захласнато на Габровския "Благолаж", събирах ги в радиопредаването "Голямата къща на смешните хора". Но къде ми убегна този Постол, неговите комшии, неговия Господ и Гявол, неговите "дзверове", неговите, "човечки" думи, неговите главоврътки и неговите "саги" от Струмско? Кланям се на "братчед" му Константин Кръстев - Каменар, дето е запаметил този прелестен език, остроумието и философията на Постол и ги прави наше достояние в 12 тома. След всяко издание на поредния том си казвам: това е, повече не може да има! А се оказва, че човешката мисъл залага безброй капани, с които дебне и глупостта, и мъдростта.