Престъпленията на ген. Радко Димитриев

Един от главните виновници за първата национална катастрофа на България и за неизмеримите страдания на българите през 1913 година е генерал Радко Димитриев.

В тази книга доблестният български генерал Павел Христов разобличава Радкото като голям национален предател и посочва точно неговите предателства: Участието му в детронирането на първия български княз Александър Батенберг, русофилските бунтове, боевете при Лозенград и Чаталджа, опразването на завладения Княжевац, разтакаването на войските ни по време на Междусъюзническата война, потапянето на Дунавската флотилия преди румънския десант в България, неадекватните му заповеди по време на военните действия, отказът му от дипломатическия му пост в Петербург, последван от преминаване на служба в руската армия. За редица от пропуските и престъпленията на Р. Димитриев, ген. П. Христов отбелязва, че би трябвало да бъде съден от военен съд, заличен от списъка на българските офицери и разстрелян. Провидението замени българския съд и Радко Димитриев е разстрелян от тези на които беше започнал да симпатизира, т.е. от съветската власт на 18 срещу 19 октомври 1918 г., близо до г. Пятигорск в Кавказ. Сега след малко повече от един век от националните предателства на „българския Наполеон“ ген. Р. Димитриев е крайно време да бъдат публикувани безкомпромисните разкрития на един от най-достойните български военачалници - генерал Павел Христов. Той е изрекъл истините, които всички избягваха и премълчаваха - кой е по-опасен за България по време на войната - турците, бившите съюзници, холерата или „Радкото”.