Момиченцето, което си играеше на Бог

Изненадващ, емоционален и изпълнен с чувство за хумор, но и с дълбока тъга, роман, разказващ за съвременната работна емиграцията по неочакван и вълнуващ начин. Това е разказ, в който се наслагват гледните точки на Радица, малко момиченце, отглеждано от своите баба и дядо, Летиция, нейната работеща в Италия майка, и други важни за тях персонажи.

Книгата е разтърсваща, в нея умело се преплитат темите за детството, невинността, отчуждението, сблъсъка на мисловни модели и разбирания, семейните взаимоотношения, разпадането на идентичността на фона на свят, в който нищо не е сигурно.

Романът е поглъщащ, историята те хваща за гърлото и не те оставя, докато не обърнеш и последната страница.

***

Роден през 1969 г., Дан Лунгу е най-превежданият съвременен румънски писател. Учи в Сорбоната, преподава социология в университета „Ал. Й. Куза“ в Яш. Работил е като редактор на списания, водил е културни рубрики в популярни издания. Творческата му биография включва сборници с поезия, разкази и романи; автор е и на драматургичните текстове „Нож до кокала“(2002) и „Сватба на приземния етаж“ (2003). Книгите му са издавани на френски, нидерландски, немски, италиански, испански, гръцки, полски и унгарски език. Те се приемат топло както от публиката, така и от критиката. Историите, които разказва Дан Лунгу, грабват с лекотата и дълбочината на повествованието, с живия си и актуален език и с прекрасното чувство за хумор, с което са подправени.

През 1996 г. излиза сборникът с поезия Остриета, а през 2003 г. е издадена книгата му Изграждане на идентичността в тоталитарното общество: социологическо изследване на писатели. Няколко издания претърпява сборникът с кратка проза Ритейл проза. През 2004 г. излиза Раят на кокошките (Нетактичен роман за слухове и мистерии), който е преведен на френски, немски и словенски език. Романът Червена бабичка съм! е публикуван през 2007 г. и става основа за тетрален проект, както и за игрален филм под режисурата на Стере Гулеа. Преведен е на френски и унгарски език. Сборникът с разкази Добри момчета е преведен на немски.

Автопортрет: „Понякога ме бъркат с Дан Лунгу, писателя. Не че имам нещо против, но все ме молят да говоря от негово име. Опитвам се да отговарям умно, за да не го компрометирам, особено когато хората ми казват, че бил свястно момче. С течение на времето разкрих много неща за него – че има афинитет към социологията, антиките и... отварата от невен. Може и да си противореча понякога, но никой не се интересува чак толкова от живота на писателите. Странното е, че когато изпадна в меланхолия, влизам в ролята на Дан Лунгу, писателя. Тогава започвам да пиша и меланхолията се стопява.“