Теория и методология на политологичните изследвания
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Мая Русева
- Издателство
- УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново
- Народност
- българска
- Година
- 2017
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 471
- ISBN
- 9786192080907
За книгата
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод
I. Методологическата проблемност
на политологичното познание
1. Основни понятия и равнища на методологическа
проблемност (познание, научно познание,
познавателно взаимодействие, методологически
изисквания към обекта, субекта и процеса
на познание)
1.1. Проблемност на процесуално равнище. Характер на научното взаимодействие
1.2. Проблемност на равнище познавателно поле. Научен характер на познавателния резултат (наука, методология на политологичните изследвания)
1.3. Проблемност, произтичаща от спецификата на предметността
1.3.1. Проблематичност, произтичаща от връзката
между обект и субект на политологичното познание
1.3.2. Проблемност, произтичаща от практическата
насоченост на познавателния резултат.
Завишени обществени очаквания
1.4. Методическо равнище на проблемност. Адекватност на познавателния инструментариум. Водещи научни понятия (изследователски метод; методика,
организация, контекст на политологичните изследвания; изследователска технология)
1.4.1. Модели на изследователска технология (проблемен, емпирико-теоретичен, теоретико-емпиричен, цикличен, дедуктивна изследователска технология)
1.4.2. Дизайн на изследването. Йерархическа заимовръзка между компонентите на методологията
1.4.3. Методика според типологията на научните изследвания (количествени, качествени, смесени)
2. Стадиалност в научната динамика и политологичното познание
2.1. Институционализация на науката за политиката. Водеща роля на американската политологична традиция
2.2. Дисциплинарен характер на науката за политиката. Идеологии на политологично висше образование
3. Традиция и тенденция в изследователските подходи на политологията
4. Модели на теоретизация. Методология или изследователски модел (научна теория)
5. „Да се изгубиш в методологическата дискусия” на политологията. Формализация и конкретизация на проблемните методологически равнища
II. Дисциплинарност и дисциплинираност Методологическият въпрос за прецизността
1. Процес на политологично изследване
1.1. Природата на гносеологическата проблемност в обществознанието
2. Критическа гносеологическа традиция и нейната специфика в контекста на специализирания интерес към света на политическото
2.1. Сократизъм. (Изходно познавателно единство и присъщо методологическо многообразие.)
2.2. Просвещенство.(Културно-критическият подход.)
2.3. Модерността и постмодерната познавателна ситуация
2.4. Модели на теоретизация
2.4.1. Структурно-динамичен познавателен модел на Робърт Мъртън
2.4.2. Науката като дискурс и опровергаване на
научната теория. Познавателен модел на Карл Попър
3. Взаимодействие между теория и факт в контекста на политологичния изследователски интерес
4. Позитивистката гносеологическа перспектива
4.1. Възникване, развитие и особености на позитивизма
4.2. Обхват и характер на научния интерес Специализиран интерес към сферата на
политическото
4.3. Методологически направления в политологията
4.3.1. Бихевиоризъм
4.3.2. Структурен функционализъм. Системност
4.3.3. Теория за рационалния избор
4.3.4. Неоинституционализъм
4.3.4.1. Еволюционен институционализъм
4.3.4.2. Институционализъм на рационалния избор
4.3.4.3. Социален институционализъм
5. Политическата модернизация и теорията за нея
6. Новите обрати. Политически характер на съвременните нелинейни модели за познавателно развитие
6.1. Езиковият обрат
6.2. Картнният обрат
6.3. След затваряне „Скобата на Гутенберг”
6.4. Новата връзка в познавателната ситуация
7. Методологическият въпрос за прецизността. Възможности и граници
III. Истина и достоверност. Методологическият въпрос за коректността
1. Истината и политологията
1.1. Динамиката на научното развитие и политологията като научен факт
1.2. Епистемични особености, произтичащи от контекста със значение за обособяване на специализирано познание за политиката
1.3. Гаранциите за сигурността на света и гаранциите за сигурност на познанието за него
1.4. Епистемични особености, произтичащи от познавателната ситуация към момента на формиране на науката за политиката
1.5. Особености на генезиса и дисциплинарната динамика на политологията. Научното изследване на политиката и политиката на научно изследване
2. Истината и политиката
2.1. Коректността на политиката като предметна специфика на политологията
2.2. Либералната научна дискусия и проблемът с политическата коректност
3. Истината и науката. (Критерии за истината според познаващия субект)
3.1. Епистемични теории за истината
3.1.1. Евидентна теория. Фрнац Брентано, Едмунд Хусерл
3.1.2. Кахерентистка теория. Бранд Бланшард, Франсис Брадли
3.1.3. Консенсусна теория. Чарлс Пърс, Уилям Джеймс, Джон Дюи, Юрген Хабермас
3.2. Неепистемични теории за истината
3.2.1. Кореспондентна теория. Класически представители, Джордж Мур, Бъртранд Ръсел, Готлоб Фреге, Лудвиг Витгенщайн
3.2.2. Семантична теория. Алфред Тарски
3.2.3. Дефлационна теория. Франк Рамзи
4. Методологическа стойност на неепистемичните теории за съвременните политологични изследвания
4.1. Структурният реализъм в методологическата основа на политологичната коректност
4.2. Стратегии на политологична теоретизация, основани на достоверността
4.2.1. Теория на моделите на Алфред Тарски
4.2.2. Методът Рамзи-Луис
4.3. Методика на политологичното моделиране
4.3.1. Място на формалните политологични модели в системата на политологично познавателно моделиране
4.3.2. Административно стандартизирани протоколи за разработване на приложен политически анализ
4.3.3. Място на моделирането в политологичния анализ и прогнозиране. Политологичното изследване като теоретико-практическо единство
4.3.4. Модел на научно изследване и дисциплинарен модел. Критика на моделирането като политологична методология
4.4. Познавателната действеност на политологията Праксеологична методологическа специфика
5. Методологическият въпрос за коректността след „края на епистемологията”
Библиография
Приложение