Теория и методология на политологичните изследвания

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

I.‭ ‬Методологическата проблемност‭

на политологичното познание

1.‭ ‬Основни понятия и равнища на методологическа‭

проблемност‭ ‬(познание,‭ ‬научно познание,‭

познавателно взаимодействие,‭ ‬методологически‭

изисквания към обекта,‭ ‬субекта и процеса‭

на познание‭)

1.1.‭ ‬Проблемност на процесуално равнище.‭ ‬Характер на научното взаимодействие

1.2.‭ ‬Проблемност на равнище познавателно поле.‭ ‬Научен характер на познавателния резултат‭ ‬(наука,‭ ‬методология на политологичните изследвания‭)

1.3.‭ ‬Проблемност,‭ ‬произтичаща от спецификата‭ ‬на предметността

1.3.1.‭ ‬Проблематичност,‭ ‬произтичаща от връзката‭

между обект и субект на политологичното познание

1.3.2.‭ ‬Проблемност,‭ ‬произтичаща от практическата‭

насоченост на познавателния резултат.‭

Завишени обществени очаквания

1.4.‭ ‬Методическо равнище на проблемност.‭ ‬Адекватност на познавателния инструментариум.‭ ‬Водещи научни‭ ‬понятия‭ ‬(изследователски метод‭; ‬методика,‭

организация,‭ ‬контекст на политологичните‭ ‬изследвания‭; ‬изследователска технология‭)

1.4.1.‭ ‬Модели на изследователска технология‭ ‬(проблемен,‭ ‬емпирико-теоретичен,‭ ‬теоретико-емпиричен,‭ ‬цикличен,‭ ‬дедуктивна‭ ‬изследователска технология‭)‬

1.4.2.‭ ‬Дизайн на изследването.‭ ‬Йерархическа‭ ‬заимовръзка между компонентите на методологията

1.4.3.‭ ‬Методика според типологията на научните‭ ‬изследвания‭ (‬количествени,‭ ‬качествени,‭ ‬смесени‭)

2.‭ ‬Стадиалност в научната динамика и политологичното познание

2.1.‭ ‬Институционализация на науката за политиката.‭ ‬Водеща роля на американската политологична‭ ‬традиция

2.2.‭ ‬Дисциплинарен характер на науката за политиката. Идеологии на политологично висше образование

3.‭ ‬Традиция и тенденция в изследователските‭ ‬подходи на политологията‭

4.‭ ‬Модели на теоретизация.‭ ‬Методология или‭ ‬изследователски модел‭ ‬(научна теория‭)

5.‭ „‬Да се изгубиш в методологическата дискусия‭” ‬на политологията.‭ ‬Формализация и конкретизация‭ ‬на проблемните методологически равнища

II.‭ ‬Дисциплинарност и дисциплинираност Методологическият въпрос за прецизността

1.‭ ‬Процес на политологично изследване

1.1.‭ ‬Природата на гносеологическата проблемност в обществознанието‭

2.‭ ‬Критическа гносеологическа традиция и нейната‭ ‬специфика в контекста на специализирания интерес‭ ‬към света на политическото

2.1.‭ ‬Сократизъм.‭ ‬(Изходно познавателно единство и‭ ‬присъщо методологическо многообразие.‭)

2.2.‭ ‬Просвещенство.‭(‬Културно-критическият‭ ‬подход.‭)

2.3.‭ ‬Модерността и постмодерната познавателна‭ ‬ситуация

2.4.‭ ‬Модели на теоретизация

2.4.1.‭ ‬Структурно-динамичен‭ ‬познавателен‭ ‬модел‭ ‬на Робърт Мъртън

2.4.2.‭ ‬Науката като дискурс и опровергаване на‭

научната теория.‭ ‬Познавателен модел‭ ‬на Карл Попър

3.‭ ‬Взаимодействие между теория и факт в контекста на политологичния изследователски интерес

4.‭ ‬Позитивистката гносеологическа перспектива‭

4.1.‭ ‬Възникване,‭ ‬развитие и особености на‭ ‬позитивизма

4.2.‭ ‬Обхват и характер на научния интерес Специализиран‭ ‬интерес към сферата на‭

политическото

4.3.‭ ‬Методологически направления в политологията

4.3.1.‭ ‬Бихевиоризъм

4.3.2.‭ ‬Структурен функционализъм.‭ ‬Системност

4.3.3.‭ ‬Теория за рационалния избор

4.3.4.‭ ‬Неоинституционализъм

4.3.4.1.‭ ‬Еволюционен институционализъм

4.3.4.2.‭ ‬Институционализъм на рационалния‭ ‬избор

4.3.4.3.‭ ‬Социален институционализъм

5.‭ ‬Политическата модернизация и теорията за нея

6.‭ ‬Новите обрати.‭ ‬Политически характер на‭ ‬съвременните нелинейни модели за познавателно‭ ‬развитие

6.1.‭ ‬Езиковият обрат

6.2.‭ ‬Картнният обрат

6.3.‭ ‬След затваряне‭ „‬Скобата на Гутенберг‭”

6.4.‭ ‬Новата връзка в познавателната ситуация

7.‭ ‬Методологическият въпрос за прецизността.‭ ‬Възможности и граници‭

III.‭ ‬Истина и достоверност.‭ ‬Методологическият‭ ‬въпрос за коректността‭

1.‭ ‬Истината и политологията

1.1.‭ ‬Динамиката на научното развитие и политологията‭ ‬като научен факт

1.2.‭ ‬Епистемични особености,‭ ‬произтичащи от‭ ‬контекста със значение за обособяване на‭ ‬специализирано познание за политиката‭

1.3.‭ ‬Гаранциите за сигурността на света и гаранциите за сигурност на познанието за него

1.4.‭ ‬Епистемични особености,‭ ‬произтичащи от‭ ‬познавателната ситуация към момента на формиране‭ ‬на науката за политиката

1.5.‭ ‬Особености на генезиса и дисциплинарната‭ ‬динамика на политологията.‭ ‬Научното изследване‭ ‬на политиката и политиката на научно изследване

2.‭ ‬Истината и политиката

2.1.‭ ‬Коректността на политиката като предметна‭ ‬специфика на политологията‭

2.2.‭ ‬Либералната научна дискусия и проблемът с‭ ‬политическата коректност‭

3.‭ ‬Истината и науката.‭ ‬(Критерии за истината‭ ‬според познаващия субект‭)

3.1.‭ ‬Епистемични теории за истината

3.1.1.‭ ‬Евидентна теория.‭ ‬Фрнац Брентано,‭ ‬Едмунд Хусерл

3.1.2.‭ ‬Кахерентистка теория.‭ ‬Бранд Бланшард, Франсис Брадли‭

3.1.3.‭ ‬Консенсусна теория.‭ ‬Чарлс Пърс,‭ ‬Уилям Джеймс, Джон Дюи,‭ ‬Юрген Хабермас

3.2.‭ ‬Неепистемични теории за истината

3.2.1.‭ ‬Кореспондентна теория.‭ ‬Класически‭ ‬представители,‭ ‬Джордж Мур,‭ ‬Бъртранд Ръсел,‭ ‬Готлоб Фреге,‭ ‬Лудвиг Витгенщайн‭

3.2.2.‭ ‬Семантична теория.‭ ‬Алфред Тарски

3.2.3.‭ ‬Дефлационна теория.‭ ‬Франк Рамзи

4.‭ ‬Методологическа стойност на неепистемичните‭ ‬теории за съвременните политологични‭ ‬изследвания

4.1.‭ ‬Структурният реализъм в методологическата основа‭ ‬на политологичната коректност

4.2.‭ ‬Стратегии на политологична теоретизация,‭ ‬основани‭ ‬на достоверността

4.2.1.‭ ‬Теория на моделите на Алфред Тарски

4.2.2.‭ ‬Методът Рамзи-Луис

4.3.‭ ‬Методика на политологичното моделиране

4.3.1.‭ ‬Място на формалните политологични модели‭ ‬в системата на политологично познавателно‭ ‬моделиране

4.3.2.‭ ‬Административно стандартизирани протоколи за разработване на приложен политически анализ

4.3.3.‭ ‬Място на моделирането в политологичния анализ‭ ‬и прогнозиране.‭ ‬Политологичното изследване като‭ ‬теоретико-практическо единство

4.3.4.‭ ‬Модел на научно изследване и дисциплинарен‭ ‬модел.‭ ‬Критика на моделирането като‭ ‬политологична методология

4.4.‭ ‬Познавателната действеност на политологията Праксеологична методологическа специфика

5.‭ ‬Методологическият въпрос за коректността‭ ‬след‭ „‬края на епистемологията‭”

Библиография

Приложение