Из забравеното героично минало на Мелник и Свети Врач

Всичко, което излагам, е по мои лични спомени, добити при общуването ми през нелегалната дейност 1901 г. до 1908 г. при срещи, конгреси и кореспонденции, а от Хуриета 1908 г. до Балканската война 1912 г. Сандански бе и на квартира в моята къща в гр. Мелник. През това време съм имал възможност да беседвам на различни теми с него, присъствувал съм на разговори с другарите му войводи и четници от др. райони, на срещи и разговори с управници - турци, както и на другарски веселби. Също предавам спомени и случки от живи другари и съратници на Яне Сандански, грижливо проверени от няколко източника. Мой дълг е да възстановя нещата до най-малките подробности. Моето перо е слабо и не може да опише както се следва тия борби и велики дела на титана Яне Сандански. Ето защо освен онова, което съм чул и видял, и казаното от живи още съратници, вмъквам и окъслеци от писаното за него през различни времена от съратници и почитатели. Понеже събрания материал продължавам да проверявам и обработвам, засега отпечатвам само този материал до края на 1905 г. Останалият материал (до 1915 г. - кончината на легендарния Яне Сандански) ще издам допълнително. Умолявам всички живи другари и сподвижници на Яне Сандански, както и синовете и дъщерите на починали другари, да ми изпратят спомените си от срещи и действия, отнасящи се до борбите, развили се в нашия Серски окръг, както и снимки, които се задължавам да върна след преснимането им. На много места читателят ще срещне писано вместо цялото име Яне Сандански, само „Яне“ или „Старика“. Така сме се обръщали към него тогава. Не мога да отвикна да не го наричам така и сега. Да го зовем „Старик“ причината е следната, че го чувствуваше старши между другарите, и че той не искаше да го наричаме войвода, нито пък подхождаше по-младите да му викат „бате“, „чичо“, а на по-старите бе неловко да го зоват по име.

ГЕОРГИ КОЦЕВ