Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост..." В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети - обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други - „няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна". Едни бащи са герои на публиката, други са „от онези герои, за които малцина си спомнят и за които няма да бъде написана книга".

„Бащите не си отиват" е за живота и за смъртта. За щастието, което „не е банално, защото е лично". За възпитанието като опора. За необходимостта от възхита. За упоритостта да си добър. В тези страници се съдържа и още нещо: един косвено нахвърлян, но рядко убедителен портрет на нацията с елементи история, които тепърва ще свикваме да изговаряме. „Не познаваме своите родители -заявява една от разказвачките. - Какви са били, как е минала младостта им, игрите им, какво са обичали, за какво ги е боляло, какво са си мечтаели в летните нощи, как са се справяли с живота, със своите родители, с липсата на свобода, с липсата на любов? Това нямахме време да попитаме..." Между тези корици има и време, и въпроси, и отговори.

Нева Мичева

Автори:

Кети Иванова

Ветана Крьстева

Теа Денолюбова

Мария Касимова-Моасе

Василена Чонова

Марин Бодаков

Камен Алипиев

СилВия Чолева

Биляна Курташева

Валентин Дишев