Владимир И. Вернадски е роден на 12 март 1863 година в Санкт Петербург. През 1885 година той завършва Физико-математическия факултет към Петербургския университет. Основните му интереси се съсредоточават върху точните науки и естествознанието, често пътува из Европа и еднократно до САЩ. У него будят възхищение автори като Гьоте и Сервантес, великият учен Менделеев , както и геният от античното изкуство Дюрер.

През 1890 година Вернадски се премества от Санкт Петербург в Москва, където завежда катедрата по минералогия и кристалография и през същата година става професор.

През 1911 година в знак на протест срещу разправата на царските власти с демократично настроените студенти професор Вернадски напуска Московския университет и се завръща в Санкт Петербург. Там той продължава изследванията си в областта на знанията за Земята, като полага основите на нови научни направления : генетична минералогия, радиология, хидро-геохимия. биохимия и геохимия.

През 1918 година Владимир Вернадски основава Украинската академия на науките в Киев и става първият й председател. В периода 1922-1926 година ученият изнася лекции по геохимия в Института “Мария Кюри" във Франция, където също му се предоставя възможност да работи с радиеви минерали.

Още в края на 19 век именно там Вернадски, по-рано от всички други учени в областта, предсказва невероятната мощ на разцепения атом. Още тогава той предупреждава за прекалено самоувереното и нехайното отношение към радиоактивните вещества. След завръщането си в Москва ученият публикува знаменитата си монография “Биосфера”. Професор Вернадски е член на Академията на науките на СССР, както и на Чехословакия. През 1928 година той бива избран за член-кореспондент към Френската Академия на науките. Като размишлява за бъдещето, Владимир Вернадски отделя голямо внимание на проблема за запазването на природния баланс на Земята. „Хората живеят в биосферата, те са нейна съставна част, но именно те с варварските си действия могат да я погубят и да предизвикат гибел за планетата” - отбелязва професорът. Има и друга перспектива според него, при която човечеството като разшири границите на знанията си за природата и запази нейното богатство, може да преобразува биосферата в ново и висше състояние - ноосферата. Това ще бъде нова сфера на хармония и разум.

“За царството на моите идеи ще има място в бъдещето" - казвал той. Владимир Вернадски умира на 6 януари 1945 година. “В света няма нищо по-силно от свободната научна мисъл” - смятал Вернадски. През целия живот на професорът това е движещото му мото, което би могло да ни отведе извън границите на известното.