Единствен

Всеки от нас се ражда и умира. Казват, че когато смъртта ни прибере, това е за да открием отново източника на живот. Тогава нашата душа полита в безвремието, докато дойде моментът да завърти отново колелото на земните си дни. Понякога, винаги неочаквано, човек губи това свое право необратимо. Тогава, останал сам, той полита към залеза на своето време. Един мъж направи твърде късно своята горчива равносметка и опустошил себе си, остана сам пред мрака на безкрайната бездна! Изгубил безвъзвратно своята най-велика божествена привилегия, да живее, той сам прекъсна завинаги нишката на своя Гоблен на живота и полетя, но не към вечността, а към завършека на своята, дарена от Създателя, съдба. Защото има души, които дори Смъртта отказва да прибере!

Ивайло Митев