Есенна любов

БРЕЗИ

Брези през есента - в самотния септември.

И аз - отшелник, коленичил между тях...

И взирам се в живота си, преминал в грях,

и търся справедливо опрощение...

Но идва бавна самота и ме обгръща.

И аз премислям дните отлетели...

Какво от себе си съм дал? Къде ли

ще намери пристан тъжната ми същност?

И лутам се сред белите брези, и виждам

как от звездните предели ти прииждаш -

като знак за светлина и за човечност.

Защо едва сега? - се питам със надежда...

А ти - с очите на икона ме поглеждаш -

и ми нашепваш: любовта е вечност...