Това е най-голямата джамия в България и втората по големина на Балканския полуостров. Истинското и име е "Шериф Халил паша", но заради формата на купола си е по-известна с името "Томбул".

Легендата за нейното съграждане е свързана с името на Шериф I Халил - буйно и непослушно момче, което често ядосвало баща

си. Но когато пораснал и постъпил на служба, като наемен войник, той проявил нечуван героизъм и бил произведен в чин генерал - паша според чиновете в турската армия. След смъртта на бащата, Халил решил да изкупи греха си към него, като изгради джамия, носеща неговото име. Строежът започнал в гр. Шумен през 1740 г. и завършил през 1744 г.

Комплексът се състои от основна сграда (молитвена зала), двор и пристройка с дванадесет стаи. Молитвената зала в основната си част е квадрат, в средната част е осмоъгълник преминаващ в кръг, който завършва със сфера (купол), разположен на 25 м от земята. Залата е богато украсена с растителни и геометрични фигури и изрази от корана. Архитектурният й стил е турски барок. Четири реда прозорци, еднакви по форма и големина, осветяват залата. Тя има великолепна акустика, която се получава от многобройните глинени гърнета, вградени в купола и стените. Дворът се намира в дясно от залата. Наричат го "аркаден", заради формата на сводовете пред дванадесетте стаи, използвани за пансион на учениците. На втория етаж е библиотеката, разполагаща с над с 5000 тома религиозна литература. В средата на двора се намира шадраван, чиято вода се смята за свещена. Минарето е с височина 40 м и в него спираловидно са разположени 99 стъпала. Днес, освен че е молитвен дом, джамията е и паметник на културата.