Заветът на Медея

Красен Камбуров е значителен български писател, премълчаван като че ли

целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а

може би именно заради това в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към

неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени от масовата безвкусица.

В избраната форма на писма от Сенека към Луцилий слогът е интимен и

темпераментен, нерядко изпъстрен с философски екскурси на стареещия Сенека. Тази

форма позволява не само трескав монолог, но и диалозите на няколкото главни герои

на няколко светогледни равнища. Той прилага икомпозиционния ход с „летящ кораб“,

натъпкан в едно с митови и действителни лица. Романът не дава отговори, задава

въпроси, много от които се отнасят към днешния ден, а и към бъдещето. Авторът

предоставя напълно мотивирани възможности на читателите да продължат себе си в

своето психологическо пространство, в допълнително и предимно съвременно, дори

актуално, развитие на сюжета и идеите.