Ерминия

Изкуството на църковната живопис се предавало от майсторите на техните ученици, но натрупаните във вековете различни техники за приготвяне на багрила, на материали за рисуване, както и на многобройните сюжети и персонажи трудно биха могли да бъдат запомнени. Така започнали да се появяват писмени ръководства, ерминии за изписване на храмове. Тези справочници били използвани и допълвани от зографите през целия им житейски и творчески път. Преписвани, дописвани, компилирани, продавани, подарявани - винаги ревниво съхранявани от своите притежатели, ерминиите векове наред били най-загадъчните и обвити в тайнственост книги.

Ерминията на Върбан Гърдев Коларов е преведена от славянски на говорим български език през 1863 г. и е публикувана от най-големия познавач на Българското възраждане Асен Василиев през 1977 г. Изданието отдавна е библиографска рядкост. И до днес не се знае нищо за преводача Върбан Гърдев Коларов, както и за мотивите му да преведе ерминията, не е запазен и оригиналът, от който е превеждал. Единствено остава предположението на Асен Василиев, че преводът е поръчан от неговия земляк Костадин х. Ангелович от Голямо Белово, Пазарждишко. Коларов е оставил и многобройни бележки, благодарение на които знаем името му и годината на превода. Асен Василиев предполага, че самият той е бил живописец, но и до днес това остава загадка. В Ерминията има добавки с препоръки как да се рисуват отделни светци. Един дял е посветен на това как да се изписват различните по архитектурен тип храмове, както и на надписите към отделните изображения. Коларов отделя специално място на редица български светци, като първото място е за светите братя Методий и Кирил, които не са включени в нито една друга ерминия, а в специална притурка отбелязва, че на тях им е издигнат паметник в Прага. Първата част на ерминията, която съдържа техническите указания (1-36 с.) не е запазена.

Проектът на издателство „Инле“ за преиздаване на отдавна публикуваните и трудно достъпни днес ерминии безспорно ще улесни изкуствоведи и художници при тяхната научна и творческа работа, а има и съществен принос към опазване на културното наследство. Искрено се надявам, че проектът ще продължи с публикуване на неиздадени ерминии, което в още по-висока степен ще допринесе за изследване на християнското изкуство по българските земи.

д-р Владимир Димитров Нов български университет