България - Израел

Мнемозина е богинята на паметта от древногръцката митология, майка на музите покровителки на изкуствата и науките. Една от тях е Клио, музата на историята. Тук ще става дума главно за паметта, но донякъде все пак и за историята. „Двойното гражданство“ на тази памет се дължи на това, че в книгата са събрани спомени на 38 български евреи , родени (с две изключения) преди началото на Втората световна война, но поели в различни посоки след нейния край. Някои от тях са последвали пътя на мнозинството от българското еврейство към новата държава Израел. Други са останали в родината си. Какво си спомнят хората от една и съща общност, повечето от които принадлежат към едно и също поколение, но са изживели по-голямата част от живота си в различни държави, при това оказали се от двете страни на Желязната завеса? Как са се съхранили връзките между близки хора на далечно разстояние, географско и политическо? Как изглеждат едни и същи събития, видени „от тук“ и „от там“? Как различните реалности и различните идеологии моделират личните разкази? Дали и как промененото настояще променя погледа към миналото?

Имената на събеседниците не се посочват.