Първични суровини

В този книжен контейнер са нахвърляни текстове след премитане на авторовата работилница. Една част от тях са печатани преди години, други излизат за пръв път на хартиен носител. Опасенията на автора са дали стават за четене - опасение, което трябва да предпазва всеки пишещ от вируса на графоманията.

Имах късмет навремето, че попаднах на кинорежисьори, които уважаваха текстовете, наречени сценарии: и Едуард Захариев, и Людмил Кирков, и Иван Андонов, и Дочо Боджаков (сериалът „Патриархат", сниман по романа) - и четиримата имаха усет за литература и не променяха замисъла на автора. Така се получава магията на доброто кино, където се откроява картина на живота, най-близка до Истината.

Що се отнася до „първичните суровини“, които не стигнаха до сцената, те останаха непреработени за консумация от днешния зрител. Вероятно по вина на автора (а не от „Годишните времена" на Вивалди). Все пак да кажа, че съм използвал материали без нитрати, фосфати или силикон. Неслучайно оставих контейнера пред „Лексикон", където разбрах, че се отнасят с респект към автентичното печатно слово.

Георги Мишев