Регионалните музеи са институции с открояващо се присъствие в културното всекидневие на областните градове и прилежащите им общини в България. Те реализират значими дейности и проекти, свързани с опазването и популяризирането на културното наследство. Експозициите и обектите им съставляват гръбнака на мрежата от места на паметта и на локалните културни индустрии. Някои от тях се превърнаха в национални музейни центрове с международна известност и задават висок стандарт на добри пратики не само в национален, но и в общоевропейски план.

В настоящата си административна рамка регионалните музеи функционират от 2000 година, когато първата група от тях бяха учредени със специално постановление на Министерския съвет. Основната фактичност на настоящата книга е положена от момента на създаването на първите 11 регионални музея до края на 2016 г. Аналитичните й разрези засягат ключови елементи от работата на съществуващите към момента 31 регионални институции на паметта в България - попълването и обгрижването на фондовете, състоянието на научноизследователската и книжовната дейности, финансирането на сектора и присъщите му пазарни практики, състоянието на сградния фонд и социализацията на археологическите обекти, междуинституционалните партньорства и международните прояви, кадровия капацитет и професионалната подготовка на експертите, работата с публиките и публичните образи на отделни структури или обекти, дигиталното поведение на регионалните музеи и възможностите за електронно управление на фондовете и на част от останалите им сегменти.

Макар и центрирана върху текущото състояние и произтичащите от него проблеми, книгата хвърля прогностични и дори мечтателни погледи и върху перспективите в развитието на регионалните институции на паметта. Очертаните насоки на евентуални бъдещи постижения, макар и хипотетични, отразяват нашата твърда убеденост, че регионалните музеи са заредени с висока жизненост и с ресурс за разширяване и уплътняване на културното си мисионерство в публичното пространство на България и на Европа през следващите години и десетилетия.

Веро Бонева и Руско Русев