Том I – Фолклорен еротикон

От съставителя

Преди повече от столетие Министерството на просвещението на младата ни държава си поставя амбициозна задача убедено в нуждата от едно всестранно изследване и проучване на страната и народа ни", то изготвя "Временни правила за научни и книжовни предприятия", които целят да способстват "за възбужданието интереса на по-просветените кръгове от населението за всички материали в областта на отечествената етнография, история, география и археология". През 1889 г. Министерството пристъпва към изпълнението на "взетото от него задължение в член 28-й от "Временните правила", който член гласи: "Министерството на просвещението издава периодически събраните словесни материали (или отстъпва това издание), техните описания и оценки, както и описанията и изображенията на разни старинни предмети". Същият тоя член, който задължава Министерството да издава периодически събраните материали, определя в главни черти и програмата на това списание - същата, която лежи в основата на "Сборника", Двата първи отдела - "Народни умотворения" и "Наука" преследват напълно това, което стои в смисъла на гореприведения член: в първия отдел, най-главният и най-същественият, ще се поместят и занапред само суровите етнографически материали. Във втория отдел ще се печатат преимущественно изучавания, студии върху самите материали, студии толкова разнообразни, колкото и самите предмети, на които са посветени"

Стратегът на този проект е един двадесет и осемгодишен младеж - бъдещ министър на просветата. Негова е и програмната студия на "Министерския книжовен орган" - "Сборника за народни умотворения, наука и книжнина", която излиза през 1889 г. в кн. 1 под надслов "Значението и задачата на нашата етнография". До ден днешен тя продължава да играе ролята на манифест за народоведите на България. В нея младият учен Иван Шишманов предупреждава съмишлениците си: "Даже и неприличните (както приказки, тъй и песни) заслужават и треба да се записват".