Съчинения том 8 - Самуил, цар български кн.3

Димитър Талев е писателят, когото и читатели, и критика единодушно свързват с Вазовите традиции, Димитър Талев е творецът, за когото е станало общо място твърдението, че е приемник на „патриарха" на българската литература - приемник и на пламенното му родолюбие, и на повествувателните му традиции.

И в това сравнение има нещо много вярно.

И Вазов, и Талев създават романи, които са определяни като „национална епопея", „историческа хроника", „енциклопедия на народния живот". Няма критик, писал за Талев, който да не е сравнявал класическата му четирилогия с Вазовия шедьовър „Под игото", още повече че Талевите книги са разказ за останалата „под игото" Македония, при това разказ, съсредоточен също като Вазовия около „пиянството" на един народ и „пробуждането" след кървавия погром. Но разликата между Талев и Вазов не е в това, че във Вазовото творчество след „под игото" има „избавление", а Талевото творчество не достига до „избавлението". Разликата е друга.

Сам Талев охотно се вживява в ролята на приемник на Вазов и многократно говори за въздействието на Вазовия роман. „Ако има една книга, която е била мой учител в ранната ми младост, това е „Под игото" - признава писателят и продължава: Влиянието на Вазовия роман върху мене беше голямо. Както се знае, в него нашият поет описва страданията на българския народ под турско робство, а когато го четох аз, моята родна Македония беше все още под турска власт... У нас тая книга беше забранена, за нея се наказваше с многогодишен затвор... За мене тая книга стана ключ към голямата и сложна тайна на писателското творчество."

Светлозар Игов