Историческият трилър е обсебен от загадъчната личност и творчество на световноизвестния художник. През 1998г. в мадридския музей "Прадо" неговият триптих "Градината на земните удоволствия" е напръскана с киселина. След покушението реставратор се натъква на мистериозни символи под първия пласт боя и откритието застрашава живота му. Минало и настояще още повече заплитат призрачната мистичност около личността на Бош.

1510 г. В малък град се води люта битка за власт между градския съвет, доминиканците, инквизицията и страховитата секта на адамитите. Младият Петроний Орис, чирак при художника Бош, попада на тайна, която застрашава живота му. За художника се знае твърде малко. Той е тайнствена личност, с още по-тайнствено творчество, в чиито хаотично преплетени образи: абсурдни и сластолюбиви, самозабравили се свине в човешки кожи, са скрити неразгадани и до днес послания. Известно е обаче, че е бил толкова велик художник и учител, та от цял свят при него са се стичали млади таланти, за да чиракуват и се образоват.

Паралелно с това повествование авторът разказва за покушението през 1998 г. срещу известния триптих на Бош „Градината на земните удоволствия” в мадридския музей „Прадо”, където се завързва съвременната част от интригата.

Демпф е създал роман, в който по невероятен начин свързва история, изкуство, напрежение и тайнственост.

Ди Велт

Тайната на Йеронимус Бош е написана толкова безупречно, че читателят, редом с героите в романа, става интелектуален детектив и анализатор на изключителната творба на Бош.

Зюддойче Цайтунг

Петер Демф за писането на исторически романи

Защо пиша? Защото, както и в живота, обичам да държа нещата изкъсо. Истинските истории са зад трудните за разплитане събития на подреденото знание. С удоволствие откривам пропуските и търся парченцата, които им пасват. Така възникващите истории трябва да са не само възможни, но и да предизвикват интересен нов поглед към случващото се. Разбира се, на това има от кого да се уча както от немската, така и от английската и италианската литература: Кен Фолет, Лион Фойхтвангер, Умберто Еко… Предпочитам простичкия изказ.

Романите трябва не само да са напрегнати, за да привличат вниманието, но и да предлагат достъпно знание за представяната епоха. Не съм привърженик на безцелните, дълги описания. За мен са важни действието и знанието и докато пиша нов роман, винаги се старая да намеря верния баланс.