Остават само делата на любовта
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Владета Йеротич
- Издателство
- Омофор
- Преводач
- Татяна Филева
- Народност
- сръбска
- Година
- 2017
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 198
- ISBN
- 9789542972594
За книгата
Владета Йеротич е роден през 1924 г. в Белград. Завършва Медицинския факултет към Белградския университет. Специализира невропсихиатрия и психотерапия в Швейцария, Германия и Франция, а по-късно учи психология и богословие. В продължение на дълги години работи като ръководител на Психотерапевтичното отделение в болницата „Драгиша Мишович" в Белград и има значителен принос за цялостното развитие на психотерапията в Сърбия. Като изследовател има задълбочен интерес към връзката между психология и творчество, както и към културната антропология. По-късно се насочва и към граничната област между религия и психотерапия. Д-р Владета Йеротич е редовен член на Медицинската академия и на Сръбската академия на науките, професор е в Катедрата по пастирска психология към Белградския богословски факултет на Сръбската православна църква. От 1997 г. той е ръководител на основания с благословението на Негово Светейшество патриарх Павле Пастирски консултативен център в Белград, където работи по проблемите на пастирската психология и медицина. Проф. Йеротич е автор на много книги, студии, статии, лекции и есета, преведени в цял свят, които са плод на неговата дългогодишна работа като психиатър, психотерапевт и богослов.
Открай време знаем заповедта: Обичай ближния си като себе си. Можем ли да ценим и обичаме ближния, а да не ценим, нито да обичаме себе си? Такова нещо просто не е възможно. Но не е възможно и обратното: да почитаме и обичаме себе си по правилния начин, а да не почитаме и обичаме ближния. Изненадата за този, който не познава скритите дълбини на човешката душа, може да бъде голяма, когато чуе психологическа-та истина: себичен човек е човекът, който не обича себе си!
Къде би трябвало да търсим корена на днешното, все по-често разпространено чувство на равнодушие на човека към другия човек и във връзка с това скритото чувство на вражда към самия себе си? Мисля - най-вече в изгубената му вяра в Бога. Вярно е казано: ако „Бог е мъртъв", скоро ще бъде мъртъв и човекът. Но, естествено, нито Бог е мъртъв, нито човекът. Те само са на нов път на взаимно търсене...
Владета Йеротич