Похвално слово за Иуда Искариот

Има ли съзиданието своя посока и свой смисъл? В стиховете на Николай Ризов се долавя от точността и жаждата за справедливост, суровостта и ониксовата тъмнина на словото. Те не са затворени в рамката на отделната страница подобно на снимки, а напомнят духове в неспирно общение със за­обикалящия ги свят.

Николай Тодоров

ВРАТАТА НА РАЯ

Ето влакът за рая внезапно пристига,

с теб сме двама на гарата в мъртвия град,

свит от студ следобядът уплашено мига,

изгоряхме от жажда, умряхме от глад.

Ето влакът за рая внезапно пристига,

запокитен от Оня могъщ господар,

но за само единия мястото стига,

през прозореца мрънка кондукторът стар.

И ръцете ни рухват – разстреляни птици

и умира в очите копнежът ни луд,

озверелият вятър ни шиба пестници

и удавя вика ни от Оня нечут.

Ще те блъсна във влака сред ангелски звуци,

ще те пратя прекрасна в прекрасния край –

но ще молиш, ще удряш вратата с юмруци,

да те върнат при твоя един Николай.