Од и ледените великани

Имаше едно време едно момче, което носеше необичайното име Од, но по времето на викингите в името на момчето нямаше нищо необичайно.

Името му означаваше „връх на острие“ и носеше късмет..

Сред смразяващия студ на зимата, която изглежда сякаш никога няма да свърши, Од не се чувства квъметлия. Баща му е загинал по време на викингска експедиция и единственото, което му е оставил за спомен, е една брадва. С която Од отсича огромно дьрво, което смазва крака му и го оставя сакат.

Майка му се омъжва повторно, но вторият му баща не харесва Од. А през зимата, когато студът е сковал земята и храната е малко, го харесва още по-малко. Затова една мрачна утрин Од облича най-топлите си дрехи, взима брадвата на баща си и поема през снега, за да потърси късмета си...

Очаква го приключение, което ще промени целия му свят.