Чуй... Радиороман в 16 въпроса и 32 отговора

Ще се окажа, май, човек, чиято съдба се храни с парадоксите - до седмата си годинка не говорех български, а тъкмо с българския си изкарвах хляба и този на семейството си; нямах право да уча журналистика, но в продължение на 20 години преподавах на студентите опита си в областта на говорната журналистика; нямах място в национален ефир поради името си, но тъкмо в националния ефир станах признато име в професията; нямах право да бъда говорител на националното радио, а 40 години присъствах в неговия ефир със собствени текстове; името ми не се вписваше в националното благозвучие на БЪЛГАРСКОТО ни радио, но пък то разчиташе тъкмо на него за най-знаковите си предавания и програмни инициативи. Въпреки всичко, надявам се, че съм човек, който е намерил себе си, но не е особено доволен. Май можеше още, знам ли? Но иначе спя спокойно!"