На ръба на света

Годината е 2001, а градът – Ню Йорк. Технологичният свят току-що е преживял най-големия си финансов срив и никой не подозира, че това, което звучи като тишината след спукването на дотком балона, всъщност е затишие пред една от най-големите бури, връхлитали човечеството в последните десетилетия.

Животът на Максин Тарноу – експерт проверител на измами с отнет лиценз и собственичка на малка фирма на име „Проследи и залови” – тече по напълно обичайните канали: децата, съпруга (който май не е съвсем бивш), приятелките, работата. От време на време лодката на рутината бива разклатена от някой по-особен клиент, изскочил от сенчестата половина на морала. Но това е нищо за Максин – все пак, тя има пистолет и знае как да го използва.

До момента, в който стар познайник – независим режисьор на име Редж – не я въвлича в лабиринта, изграден от необяснимите и стряскащи посоки, в които текат паричните потоци на един от най-големите дотком милиардери, Гейбриъл Айс.

И вече нищо не е същото…

„На ръба на света“, последният засега роман на Томас Пинчън, е история за края на иронията и началото на постистината. Роман химера от най-яркия и особен глас в постмодерната литература. Обяснение в любов към Градът, който никога не спи и знае всичко.

“От всички американски писатели от втората половина на XX в., Пинчън е единственият несъменен кандидат за трайно литературно величие.”

Списание Тайм

“За Пинчън историята е кошмар, който всички ние трябва да започнем да сънуваме осъзнато.”

Джонатан Летъм, Ню Йорк Таймс

***

Томас Пинчън (р. 1937 г.) е може би най-известният американски писател постмодернист. Първата му книга, романът „V.“, излиза през 1963 г. и оттогава Пинчън държи в плен вниманието и въображението на читатели, писатели и критици както със сложните си, изтъкани от препратки към науката и изкуството, романи, така и с мистериозната си личност. Почти нищо не е известно за човека, написал монументалния роман „Гравитационна дъга” – знае се, че живее в Ню Йорк, говори се, че като студент е посещавал лекциите на Набоков в „Корнел”, а из интернет се върти една снимка на странен, млад мъж, която може да е негова, а може и да не е.