Останките на Троцки

Кратък манифест върху „Останките на Троцки":

• Въпросът не е какво е политическа поезия. Въпросът е възможна ли е изобщо поезия, която да не е политическа.

• Всеки избор на естетика е политически акт.

• Когато утопията се разрасне, стига до гротеската. Когато гротеската се разрасне, стига до утопията.

• Можеш да концептуализираш агресията. Не и нежността.

• Не съществува „частна" поезия. Дори в най-интимните й моменти.

• Когато поемеш отговорност, светът отново става млад.

• Нищо не е „пост-". Всичко тепърва предстои!

Яна Букова

Владимир Сабоурин е един от малкото неистово непримири и неотстъпчиви литератори, които са способни именно с тази си неистова непримиримост и неотстъпчивост да преформатират литературното ни пространство. В книгата му, събираща търсенията му от последните 24 години, се омесват знания, опитности, истинности за античното, еротичното, теологичното, физичното, философското, политическото, литературата и живота, и проч. За да се изстъпи из лабиринтите на книгата чудовището и чудото на поезията.

Николай Бойков

Това е поезия на разработване на връзки и хомологии между на пръв поглед несвързани икономически и културни практики и различието, което те правят -тук са вкарани ситуационистките техники на detournement и derive като мълниеносни преходи през разнообразни амбиенти и дискурси и прекосяване на фундаментални фантазии, образувания на културни меми и езикови екстракти, които постоянно корозират в автоимунно буйство. Тази поезия е истинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фети-шисткия аутизъм на спектакуларната демокрация и капиталистически реализъм, отговор на имитаторите на социални тъги, които продават винаги евтино, както бе прозрял още Пенчо Славейков.

Златомир Златанов