Прагът

Какво очакваме от смъртта? Възмездие и спасение? Или поне просто край на земните мъки? Всеки от нас се надява смъртта да донесе облекчение. Боян Тончев безмилостно ни изтръгва тази надежда в антиутопията „Прагът". Отвъд прага на смъртта не ни очакват нито покой, нито рай и ад. Просто всичко продължава, но този път вечно. Но дали вечността ни обрича, или ни дава спасение - това зависи от нас. Спасение за душите се таи единствено в самите тях. И покълва, когато някой ни подаде ръка.

Евелина Митева

Какво става с всичко, което трупаме през земния си път, след като той приключи? Дали просто отива с нас в пръстта и се превръща в нищо, или е само подготовка за нещо много по-важно, някъде отвъд? А какво, ако се окаже второто - ако новото изпитание, което ни чака, е с двойно по-неясни правила, а светът от другата страна на светлината няма нищо общо с това, което сме си представяли и в което сме вярвали цял живот? Какво ако не открием там своя Бог? Или открием нечий чужд? „Прагът", както всски искрен акт на създаване на литература, е книга, която търси смисъла под една или друга форма. Смисълът да сме тук, смисълът да не сме и смисълът изобщо да си задаваме въпроси, на които предварително знаем, че отговор няма. В хипотетичния вечен живот след смъртта, където на пръв поглед всичко е в съвършен порядък, една новопристигнала душа се сблъсква с неочаквани проблеми и дилеми, които й подсказват, че нищо и никъде не е това, което изглежда. Дори отвъд физическите измерения на живота, в света на чистия дух. И че в битката между доброто и злото най-зловещият враг, когото трябва да надвиеш, си самият ти.

Цветозар Цаков