De Concordia

За съгласуването на провидението, предопределението и благодатта на Бога със свободния избор

Анселм Кентърбърийски (ок. 1033–1109) е средновековен философ, теолог, бенедиктински монах и архиепископ на Кентърбъри от 1093 до 1109 г. Наричан е основател на схоластиката и е известен като създател на онтологическото доказателство за съществуването на Бога. През 1720 г. Анселм е признат за учител на църквата от папа Климент XI. Той е един от най-изтъкнатите богослови на западното християнство през Средновековието.

Анселм е роден в Аоста в Кралство Арл около 1033 г. Семейството му е родственик на Савойската династия. Родителите му са от благородническо потекло. Баща му Гъндълф е ломбардец по рождение, а майка му Ерменберга е свързана с Ото I Савойски.

Когато е на 23 години Анселм напуска дома си, пресича Алпите и странства из Бургундия и Франция. Тогава, привлечен от славата на Ланфранк (приор на Абатството в Бек), Анселм пристига в Нормандия през 1059 г. На следващата година влиза в абатството. През 1494 г. е канонизиран, а през 1720 г. папа Климент XI го обявява за един от учителите на църквата. Съчиненията му излизат за първи път препечатани през 1491-1494 г. в Нюрнеберг. През 1675 и 1721 излизат в Париж, а през 1746 г. във Венеция.