Железни икони • Поредица Българска класика

Из "Биографични данни за автора".

ЛАМАР (псевдоним на Лалю Маринов Пончев) е роден на 1.1.1898 г. в с. Калейца, Ловешка област. Завършва Търговската гимназия в Свищов (1916) и ШЗО в София (1918). Участва в I световна война като подпоручик-артилерист. След войната е чиновник в Земеделската банка в Трън; уволнен (1923) заради анархистичните си убеждения. Установява се в София, където се сближава с Гео Милев и Хр. Ясенов. Създава собствена печатница "Ново изкуство" (1925-1947); през 1929-1932 г. издава сп. "Нобис", в което се публикуват статии за литература, театър, преводни произведения. Участва във II световна война (1944-1945) като командир на културна бригада към Щаба на българската армия. Заместник-главен редактор (1962-1974) на сп. "Български воин", член на редакционната колегия на сп. "Турист" (през 1956-1974), основател и член на редакционната колегия на в. "Ехо" (през 1958-1974). Секретар на СБП (1956-1958), председател на Печатарския съюз (1946). Член на туристическото дружество "Алеко" (от 1926). Ламар (все още Лалю Маринов) дебютира през 1917 г. в сп. "Всеобщ преглед". До 1922 г., когато излиза първата му стихосбирка "Арена", следва различни линии в литературната традиция. Съдбовно за творческия му поврат е запознанството с Гео Милев. Ламар е поетът, който в течение на 2 десетилетия претворява посланието на своя приятел: "Българската литература се нуждае от оварваряване."