Меча република

Лъвът, който си изгубил рева. Мечето Тобиас, което се казвало Тобиас Абвгдежз...я, но една акула му отхапала фамилията. Гутенберг и свраката. Кучето и котката от две купи в центъра на Рига. Това са част от героите на един от най-обичаните латвийски детски писатели, Юрис Звиргздинш, и те го представят по-добре от езиците, на които е преведен (а те са много) и от наградите, които е получавал (още по-много, включително наградата за най-красива детска книга в Латвия). "Меча република" е написана специално за българските читатели.

Имало едно време един град, в който се разхождали мечки. Понякога те водели със себе си хора, за да им свирят, ако им се дотанцува. Защото мечките много обичали да танцуват. Тези мечки небили много и не били никак страшни. Винаги се извинявали, ако настъпят някого по време на танца. И все пак възрастните се страхували от тях. Смятали, че щом някой е по-силен от теб, със сигурност е опасен. Особено щом танцува! Най-много се страхували тези, които смятали, че работата им изисква да са най-силни от всички - разните му там министри и прочие. Мечките започнали да им се привиждат абсолютно НАВСЯКЪДЕ! Най-малко се страхували децата, които имали плюшени мечета, тоест всички деца. Те обаче били твърде заети и не можели ПОСТОЯННО да успокояват възрастните!

Някои ще кажат, че нещата не са се случили точно така. Но на нас ни се иска така да си ги спомняме.