В книжката са включени спомените на двама души, които още като младежи стават жертва на комунистическата тирания, натрапена ни след 9 септември 1944 г. със силата на червената армия. И двамата, независимо един от друг, още в първите години след установяването на така наречената „отечествено-фронтовска” власт, всеки според силите си, се включват активно в съпротивата на българският народ против комунизма. Спомените им се предлагат, неподправени, така както са написани от тях, с изключение на малки граматични и стилови поправки.

Единият е Христо Цачев от с. Д. Липница, В. Търновско, по убеждение земеделец, а другия – Григор /Гьига / Байкушев от гр. Трън – легионер. Спомените на Христо Цачев са озаглавени „Спомени от затворите и от „Белене”, а на Гиго Байкушев - „Спомени за изгубената младост”

Христо Цачев, роден 1934 г., за организиране през 1951 г. на “Таен антикомунистически комитет”за въоръжена борба, е осъден, заедно с другите участници на 20 г. строг тъмничен затвор. И след още много други политически присъди, прекарва в затворите, и в лагера „Белене”, 17 години.

Гиго Байкушев, след 9 септември 1944 г. участва в създаването на „Нелегална легионерска конспирация” за борба против комунизма, в гр. Трън. Организацията им е разкрита е 1948 г., и заедно с другите участници е осъден на 6 г. затвор, които излежава в много затвори и в крайдунавския лагер „Пиргово”.

В своите спомени те описват доста подробно лагерите и затворите, в които пребивават, жестокия режим, високите неизпълними норми, глада и мизерия, а също, ежедневните побойща и издевателства от страна на охраната и лагерните коменданти, като Газдов и др. Описани са най-подробно и познанствата им с някои видни български общественици-лагеристи, – бивши министри , журналисти, лекари, военни и др., с които те съжителстват по лагерите и затворите. Гиго Байкушев дава сведения за Иван Неврокопски, Петър Дертлиев, редактора на в. „Утро” – Танев, Кръстьо Пастухов и др. Описва увлекателно и познанството си с един войник- горянин, който след това е екзекутиран, и пр. А Христо Цачев – за Коста Муравиев – бивш мин. председател, Христо Стоянов – министър на вътрешните работи, Крум Неврокопски, Манол Журналов, за женския лагер в Белене и др.

В заключение може да се каже, че спомените на Цачев и Байкушев са достоверно допълнение, към недостатъчната информация за недалечното ни комунистическо минало. Завладяващи, емоционални и наситени със събития, с имена на колеги затворници и с вяра в неизбежното падане на комунизма /което и двамата доживяват/, спомените им се четат, наистина „на един дъх”.