Щрихи от две епохи. Нестор Марков - писма и спомени

Нестор Марков е роден през 1836 година в Иробас (днес Криво поле), Хасковско. През 1865 – 1866 година завършва Пловдивското училище, като ученик на Йоаким Груев. След това е учител в Хаскьой (1866 – 1867), Плевен (1867 – 1870), Русчук (1870 – 1872), отново в Плевен (1872 – 1873), в Габрово (1873 – 1876) и в Петропавловската семинария в Лясковец (1876 – 1877).[1]

По време на Априлското въстание през 1876 година Нестор Марков е арестуван за кратко. През Руско-турската война (1877 – 1878) сътрудничи на руската армия, като преводач в щаба на генерал Йосиф Гурко. При Временното руско управление (1878 – 1879) е секретар на окръжния началник на Хасково. След това е окръжен управител на Стара Загора (1879 – 1881), Търново (1882 – 1884) и Русе (1884 – 1886). През 1883 година за кратко изпълнява длъжността министър на вътрешните работи в правителството на Леонид Соболев. По-късно отново е учител – в Първа софийска мъжка гимназия (1887 – 1893) и в Русе (1893 – 1896).[1]

Нестор Марков умира на 11 декември 1916 година в София.

До края на своя земен път Нестор Марков е окръжен управител във Варна и Пловдив /1901 – 1903/, а през останалото време е изцяло отдаден на книжовните си занимания. Речниците му непрекъснато се преиздават и усъвършенстват, получават и международно признание. За тях той е удостоен с почетно звание от френското Министерство на Просветата и Изящните изкуства. Нестор Марков е останал в историята не само с лексикографското си дело, но и за заслугите му като просветител и революционер, като един от „строителите“ на нова България.

***

Мария Ловджиева е дългогодишен уредник на къща музей „Петко и Пенчо Славейкови", София. Има множество публикации за баща и син Славейкови. Интересът й към Нестор Марков датира от времето, когато проучва контактите на П. Р. Славейков с учителите от хармалийския край. Откритите и разчетени от нея писма се намират в архивите на видни дейци от Възраждането и следосвобожденската епоха.